автор: RockAround_theC_l_ock

Опустява страната,
упорито в която,
аз, все още живея...
Грабят я безогледно,
все – като за последно
овластени злодеи.

Колко, о, неразумний,
да те лъжат – на думи;
докога, юродивий,
разни Юди продажни
идват да се облажват,
и без съд, си отиват?

Докога ще сме роби –
той, един си е гробът
и съдбата – една е...
И животът е кратък
само тук..., а „оттатък”
един Господ го знае...

Аз, душите – от ада
да спася, бих изстрадал
всички мъки на кръста,
ала ти, Сине Божий,
за горките ни кожи
ще си мръднеш ли пръста?

Бой..Боев, 2011-04-22
Разпети Петък...