автор: tomatroev

Иисус и Мария от Магдала

Като тръгна Иисус с учениците си, мина през град Магдала, що е близо до Генисаретското езеро.

А имаше там един човек, Никодим, старейшина на града и като чу за Него, че е пратен от Бога, покани ги в дома си да беседват и седнаха отвън в градината му на обяд.
А след питоломенето, раздаде на всеки комат хляб и видя до вратата да стои просякиня, и с наведена глава, да проси милостиня.
Беше тази жена в дрипави дрехи и с качулка на глава, ала се виждаше само лицето и, мръсно и цяло в струпеи...
И като я съжали Учителят, стана, та отиде при нея и пусна в ръката и няколко лепти, и сложи до нея купичка с храна и хляб.
А отсреща къщата на старейшината имаше площад и на площада ято гълъби.
И отиде жената на площада, та сложи паничката с храна, що и даде Христос, на земята, и нахрани гълъбите; а те кацаха по раменете и; а тя, така, като спираше бедните, раздаде и монетите на тях.
Като я видя Иисус що прави, извика Петър да донесе ковчежето и го накара да и даде още пари и още храна;
а тя и тях раздаде така.
И щеше да и даде Той и за трети път, ала накара го да спре Никодим, и Му рече: " Иисусе, болна е тя и не е на себе си; и не един, а девет бяса са влезли в тялото и душата и.
Ала не се е родила такава. Ето що стана: като бе петнадесетгодишна, изгуби се една вечер и цяла нощ я търсихме, а на сутринта намерихме я гола и в несвяст върху камъните край реката, под един мост.
Прибра я баща и съвзе се момичето и оцеля.
После се чу, че римски войници са я отвлекли и гаврили с нея, ала що можехме да направим?"
И като я гледахме как си играе с гълъбите на площада, човекът продължи: " Оцеля момичето, ала оттогава не е на себе си и дълго време не излизаше от стаята си, и никой не разбра, че е непразна, и чак кога роди момченце един ден, се разчу...
Ала мъртво се роди детето и, и погребаха го, а след него се поболя и майка и, и баща и; и като си отидоха от този свят, братята и сестрите и я изгониха от къщи, да не ги срами.
И ето, все на този площад живее и лято, и зима или пред синагогата стои, а пък каквото и дадат, раздава го на хората и гълъбите!"
Чу това Иисус, съжали я проводи да я доведат.
"Кажи ми, как ти е името?" - попита я.
А тя мълчеше.
"Мария се казва - рече старейшината - ала ето, откак се случи това край реката, вече пета година стои няма; чува, но не говори; не плаче, ала не се и смее...
И нито се мие, нито се къпе и нито сваля покривалото и пред никой не открива лицето си."
И като простря Иисус ръката си над нея, каза и кой е, и че е Спасителят, Агнец Божий, що е пратен и той да страда; И започна да и говори...
И като взе от болката и, изтръпна му дланта и ръката му се схвана; и разбра, че още много болка има у нея.
А тя, като го видя, че му се схвана ръката, и като вида сълзите в очите Му, разбра колко много е добротата и силата му, от Господа, и повярва.
А на другия ден, като тръгна Иисус с учениците си към Ерусалим, тръгна и тя подире им...
Шест дни вървяха;
шест дни и говори Иисус.
И един по един, а не наведнъж, шест бяса излязоха от нея: и така първият ден излезе от нея бесът на ужаса; вторият - бесът на болката; третият - този, що се беше загнездил в ума и; на четвъртия - този, който тровеше сърцето и...
А на седмия ден, като стигна Иисус Ерусалим, беше там иудейски празник.
Имаше при една от портите на града къпалня с пет извора.
И застана до портата Иисус да благославя и изцелява хората.
А учениците Му влязоха в едната къпалня, а жените: Иоания, Сусана и другите, като взеха и Мария, влязоха в другата.
А след час, като излязоха жените от извора, взеха на Мария нова дреха и и сандали, и тя, като ги видя, хареса ги.
И като се облече, среса и косата си, и като откри лицето си, видяха всички, че вече бе гладко и чисто от струпеи...
А бе косата и не тъмна и къдрава, като на повечето жени, а права и светла, с цвета на зряла пшеница.
И отиде сама към портите, намери Иисус, и застана отпреде му.
А Той, като не я позна, попита я: "Коя си ти, жено, и Мене ли търсиш?"
И тя проговори: " Мария е името ми..."; и като го погледна в очите, рече пак: "Мария съм, Господи!"