автор: jeck

Тук искам да направя още едно малко отклонение...
Ясно е, че това духовно прозрение възникна в мен под влияние на Природата, която така благотворно въздействаше върху мен, така мъдро ме успокои - чистия въздух, зелената гора, когато бях във влака и отново чистия въздух, бездънно синьото небе и спокойствието на селото... Ако мислех малко по-конкретно, по-оперативно, по-непринудено, не така абстрактно и схематично - може би по-своевременно щях да схвана и да се хвана за нишката, която Природата ми подаваше и щях по-често да търся опора за изтормозената си психика сред Нея. Сега вече определено знам, че само сред Природата и посред Чистия въздух мога да възстановя нервите си, опънати от живота в града и "градските" взаимоотношенията. Също толкова ми помага разнообразието, посещението на други места, особено богати на Природа и гори, като виждам и научавам как живеят там хората).
Има писано доста за успокояващото въздействие на Природата върху човека, специално върху нервната система и върху човешкия мозък, но ще се опитам накратко да обобщя най-същностното според мен. Наскоро ми дойде наум сравнението, че мисленето е сито, през което човек се опитва да прекара нещата, случките от живота си... Не трябва да забравяме това и да очакваме, че всичко ще успеем да обмислим, да наредим в главата си, "да пресеем през ситото", винаги да насмогнем да асимилираме бързопроменящите се реалности. Колкото повече се сблъскваме с реалностите, толкова повече непресети неща ще остават върху ситото... Това най-вече трябва да разберат хората, които са склонни да обобщават, да умуват нещата, да ги анализират - така наречения аналитичен или мисловен тип хора. При тях водещо е лявото мозъчно полукълбо. Те са склонни да разчленяват нещата докрай, да ги категоризират - хора на мисълта. Другите - с водещо дясно полукълбо - са с интуитивно мислене - така наречения интуитивен тип, художествен тип хора. Те са склонни да възприемат нещата в цялост, като образи, по интуиция. Те повече умеят "да чуват" чувствата си. Разбира се, това са са двете крайности, които рядко съществуват в чист вид. По-често хората притежават едновременно, но в различно съотношение аналитичност и интуитивност. Но тези, при които едното много сериозно доминира, трябва да имат в предвид следното: Човек трябва да се стреми да се опира на двете си полукълба, т. е. да насърчава, да се опира и на по-слабото, подчиненото си полукълбо. Особено за аналитичния тип човек е особено нужно да насърчава дясното си полукълбо, което да му помогне да обхваща нещата по-цялостно, да не задълбава непрекъснато в разчленяването и анализирането им, да гледа по-нашироко към живота, да не издребнява, да не се връща до крайност към един и същ проблем, да го съедини и с други неща от живота, а да не се опитва да го раздробява отново и отново и така да се върти в един омагьосан кръг. Подпомагането на дясното полукълбо е нужно не само на аналитичния тип хора, защото това помага на организма да се адаптира към променящите се условия на живот и да преодолее стреса. Ефективни начини за стимулиране на дясното полукълбо са: възприемането на произведения на изкуството - музика, картини, упражнения по медитация... Но най-въздействащо е излизането сред Природата и насочването на съзнанието към фините инструменти, с които тя действува на човека: необятните пространства, чистия въздух, красивите величествени гледки, горите, тревите, дърветата, храстите, камъните, скалите, чистите води, ромоленето на потоците, шума на листата, полъха на вятъра и шуменето му в клоните и в листата, дъждовните капки, снега... -всичко това отключва образното, интуитивното мислене и възприемане на света, отключва чувствата на човека, отключва душата му, той се сближава с нея, сближава се със самия себе си... Всеки го е усещал - когато се връщаш от излет в Природата, особено в чисто, свежо време, когато слизаш към града, който само допреди часове, преди тръгването ти, те е дразнил с шум и еднообразие, със сивота - ти го намираш съвсем друг - интересен, нов, различен. Природата те е заредила, обогатила, вдъхнала ти е живот... (Разбира се не е задълго - Градът ще ти вземе пак силите...) Това вече съм научил със сигурност, че трябва да се спасявам - та дори и от себе си - сред Природата... За нищо друго не съжалявам през живота си, освен за това, че по-рано, в оня смутен и противоречив период от живота ми не усещах, не осъзнавах така категорично, че точно и само Природата е изворът на душевното ми равновесие и съвсем съзнателно в тези тежки, нервни моменти съм можел да излизам извън града, да давам отпуск, да забравям, да оставям поне за няколко часа настрани изтощаващите мисли, в които нито за миг не преставах да се ровя... (Аз не знаех това - че човек може поне за мигове да остане без натоварващите мисли - не бях го имал преди това усещане, или ако ме бе спохождало понякога, не бях го затвърдил и свързал с въздействието на Природата. Е, на някои хора изглежда алкохолът дава това отпускане, но мен алкохолът никога не ме е отпускал така. Някой ми е казвал: "Може би има толкова напрежение в теб, че алкохолът не може да ти подейства, да те отпусне. " Не знам дали заради това не ми действува, но че е имало огромно напрежение е вярно. ... Разбира се не препоръчвам алкохола на никого като спасение от стреса и напрежението, защото в много случаи по-късно той започва да ни създава нови проблеми - не съм го изпитал върху гърба си, но съм видял въздействието му върху хора край мен, мои приятели. За мен самият решаваща помощ за нямалянето на психическото напрежение в този кризисен момент е можело да окаже ако се бях приучил от по-отрано, от юношеските години, на изградени навици за общуване с Природата. Така бих могъл по-спокойно, по-нашироко, по-цялостно да поглеждам към нещата, нямаше да бързам да се впрягам, да хуквам, насам или натам, сякаш светът щеше да свърши в следващия момент...
Йогата също ми е помагала, но тя ми върши работа най-вече сутрин, вечер ме затиска някаква меланхолия и не ме свърта много в къщи, нито пък тогава чувствам в къщата необходимия въздух, за да си правя упражненията, особено в горещините. Така нужният ми въздух го намирам най-вече навън, на простор, в гора, край дървета, край река...