автор: tomatroev

Иисус в Назарет

Двадесетгодишен излезе Иисус от Назарет, на тридесет бе, когато отново се върна.
И като се върна, отиде на гроба на баща си, като е обичая.
А хората казваха: "Кой е тоя? Не е ли Марииния син и на Йосиф Строителя, и не са ли братята му Яков и Иосия?
И като се разчу, искаха мнозина до го видят, а други да ги изцери от бесове и болести, защото бяха чули, ала не вярваха; а други - да им гледа и да познае, ако е пророк.
В съботен ден влезе Той с учениците си в синагогата, да говори на тия, що се бяха събрали вътре.
Доведоха при него разслабен, що четворица носеха на носилка. И като простря върху му ръцете си да го изцери, болният му рече: "Не си ли ти Иисус, брата на Иаков? Аз пък съм Манасия, Периевия син. През три къщи живеем един от друг. Нима ти си Месията?
И като се обърна към другите, извика: "Хора, ето, с Него като деца сме играли на улицата и заедно сме расли и пасли козите, като той растеше на ум, а пък повече на бой; и колко пъти съм го бил като малък!"
"Човече - рече му Иисус - ето, имам аз сега сила, ала ти като нямаш вяра, кажи ми как сега да те изправя на крака"
И човекът, както на носилка дойде, така и на носилка си отиде.
Доведоха после жена, що бяха влезли в нея бесове и трепереше цяла, и бе така вече пета година...
И като я накара да седне Иисус, зае се да я изцери и да изгони от нея беса, а тя го питаше: "Не си ли Марииния син, що живее с децата си до реката? Помня, непразна беше, като я доведоха, ала добър мъж и се случи Иосиф, трудолюбив, ама беден и дано на оня свят да е по-добре!"
А после нея бе дошъл болен от синя пъпка. И не позна той Иисус, ала познаваше на баща му Иосиф, брата му, и като купил от него навремето една ослица за петдесет динария, ослицата не след дълго умряла, без да може да роди осле...
И като чу Учителят и тази история, изпрати го да си ходи.
И като се събираха да ги лекува и да им пророкува, говореха помежду си отвън: "Тоя ли, дето баба му навремето ходела да проси, била филистимилянка и дядо и я взел от филистимилянска каруца..."
а други: "Оня ли, дето леля му родила дете, що имало само три пръста на ръка, а това било, че имал много грехове баща и..."
а трети: "Коя Мария, не е ли тя същата, дето брата и Зрахил е главатар на разбойници!"
Опитваше Иисус, ала изгуби му се дарбата и на малко от тях можа да предскаже, а още по-малко да изцери.
И като не направи Спасителят в Назарет нито едно чудо, както другаде, настана ропот между хората.
А след няколко дена имаше празник и народа разпъна шатри край града.
И много народ се стече там, и Иисус отиде.
И започна да им говори и да ги поучава: "Аз съм Син божий и избран съм да ви покажа пътя, и да ви открия истината, и да ви направя свободни..."
А те: "Нима сме роби, че да ни направиш свободни?"
А книжниците: "Как така този говори, като не е учил? Тоя не е Христос! Не е ли писано, че Христос ще дойде от Давидовото семе, от Витлеем, а не от Назарет? Как може от Назарет да се яви пророк?!"
И като взеха камъни, започнаха да ги хвърлят по Него; а пък учениците му, като го скриха, така минаха покрай тях и Иисус си отиде.
И като се прибра, рекоха братята му: "Не вярваме и ние, че ти си Спасителят."
А Той им отвърна: "Имате право;защото казано е: На обущарят децата му боси ходят! така и вие сега; Човек не може да е пророк между роднини и познати, затова и не вярвате, защото никой не е станал велик в родния си град..."
А майка му Мария му каза: "Иисусе, посочен си от Иоана Кръстителя, а щом от него си избран, значи си от бога!
Богопомазан си за големи дела, затова тръгни за Ерусалим и там, на книга като се изучиш, ще намериш и слава..."
А Той и каза: "Майко, не е дошло още времето ми...дирят ме фарисеи и първосвещенниците да ме заловят.
Ала кажи ми: "Кой уби Иоана?"
"Фарисиете и първосвещениците го предадоха - рече Мария - а римляните и царя Ирода го хвърлиха в тъмница и го убиха; защото опрощаваше Иоан Кръстител разбойниците в планините, а порицаваше римляните в дворците!"
И натъжи се Мария, защото знаеше какво има да става и пак му рече: "Снощи скритом от планината идва брата ми Зрахил, твоят вуйчо, да те търси, ала се боях да ти обадя..."
И като чу това, възрадва се Иисус и не тръгна към Иудея и нито остана в Назарет, а отиде в планината при разбойниците.
И като се скри от всички, намери вуйчо си Зрахил, сина на Петра Зрахилев, прочут разбойник и стоя там; и като събра още сила, събра и още народ и чак тогава дойде времето Му да тръгне към Иудея.