автор: Izabella

Тогава спира времето,
когато дълго пия кафето си

до отворения прозорец
на мислите,
с лъжичка кафява захар.
И се пилея
в млечните облаци
ухаещи и затоплени,
от сметановата тишина
на карамелено настроение.
В бавни глътки отпивам деня
и не бързам за никъде
точно сега,
когато спира времето
и попива дълго,
в долчинките на сетивата ми.