Понякога Таити е наблизо.
Пресегна ли се, ще погаля пясъка,
ще вдъхна сол от въздуха
и в сянката на палмите,
в зеленото море на палмите
сънят ще дойде…
А когато се събудя
в мъгла Таити много надалече
отплава и изгубва се
в зеленото море,
в мъгливото море
от палми...
На врата ми-
една-едничка черна перла
като спомен...