ХуЛите » произведение "Диамантените думи"

Re: Диамантените думи
от secret_rose (secret_rose_@abv.bg) на 11.04.2011 @ 22:20:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi

Ох, ох, хич не съм съгласна, ама щом казваш... :)))
Под нивото на диалектиката дали има време? Може и да няма, кой знае...
:р

Re: Диамантените думи
от sav11 на 12.04.2011 @ 14:29:04
(Профил | Изпрати бележка)

Това са мислите на един от главните ми герои от книгата ми "Живото съкровище". Може би те ще повдигнат леко завесата и ще дадът отговори на много от въпросите които си задавате.
“Кой съм АЗ?”, запита се той. “Кои всъщност сме НИЕ хората? Защо сме родени? Защо въобще съществуваме? Какъв е смисълът от нашия живот? И въобще защо трябва да се раждаме, щом един ден ще трябва да умрем? Дали е вярно онова, което разправят, че душата е безсмъртна?”
Докато бе в затвора, прочете два пъти Библията и се опита да прозре същността на всичко писано в нея. Някои неща разбираше и усещаше, но други оставаха неразбираеми и загадъчни. Сигурно затова казваха, че Библията е шифрована книга и могат да я разберат само “посветените” в Светото тайнство!
“Нали Бог ни е създал по свой образ и подобие! А ТОЙ Е ВЕЧЕН И БЕЗСМЪРТЕН! Защо и ние не сме? Наистина ли ни е наказал и направил смъртни само за това, че сме вкусили от ябълката на познанието? Нима ТОЙ, който постоянно твърди, че обича своето творение – човека, иска ние да бъдем неуки и страхливи? Да се страхуваме като първобитните хора от светкавици и бури, без да можем да си обясним техния произход, а само да треперим от страх и да се молим да не паднат върху нас? Присмивам се на първобитните хора! А нима ние не се страхуваме от бури и светкавици? Може би е прав! Глупаците и невежите навярно живеят по-щастливо, защото не разбират колко са глупави и невежи. Вероятно наистина колкото по-малко знае човек, толкова по-малко му се налага да мисли и да затормозва нервните си клетки, което пък от своя страна не скъсява живота му?! Така или иначе в един момент и този невежа умира! Тогава? Да, умира, но почти съм сигурен, че умира щастлив, защото не са го тормозели или интересували въпроси като Вечност, Вселена и Божията промисъл.
Да. Това е! БОЖИЯТА ПРОМИСЪЛ! Там се крият всички отговори, но едва ли някой някога ще достигне до тях. И все пак, ние сме били безсмъртни, а сега сме смъртни, не е ли това Божието наказание сами да открием пътя към безсмъртието и да затворим цикъла след хилядолетни мъки. Сигурно е това?! Цивилизация след цивилизация трябва да трупат познания, докато най-накрая се домогнат до безсмъртието. Безмъртието! Да. Ето в това е смисалът на живота. И аз знам, че еди ден някоя от бъдешите цивилизации ще открие тайната на безсмъртието и вечнния живот. А после?

]

Re: Диамантените думи
от secret_rose (secret_rose_@abv.bg) на 12.04.2011 @ 15:09:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi

Според цитата книгата изглежда интересна... бих се радвала да погледна ако я има някъде публикувана/издадена..
За всеки човек настъпва момент, когато се пита - какво съм, защо съм, защо не умея. Търсещият дух винаги, винаги намира, ако не веднага, то се връща пак за да търси, безброй пъти в много животи. А бог... очаква да бъде събуден в сърцето на търсещия за да му върне изгубеното безсмъртие.
Казват, да търсиш начини и способи да удължиш физическия живот на земята или да търсиш безсмъртието тук води точно до обратни резултати.
Чел ли си за богомилите... учението им е прекрасно и носи много отговори..
Носи живото съкровище.. :)

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а