автор: Paloma

Дано умрелите да ми простят
тъй рядко, че ги споменавам.
Дано ми просяка прости,
когато в джоба нищо нямам.
Дано да ми прости тревата
килим от нея, че направих.
Дано цветята ми простят
във ваза, че ги слагам.
И кучето да ми прости,
че нервно го разхождам,
дано ми думите простят,
че с проза ги зареждам.
Дано да ми прости душата,
че рядко пир й правя,
дано и мама ми прости,
че жива я забравям.