автор: NiaNiaa

Отново тук на твоя пристан, тъжна се завръщам.
Вървя по пясъка ти сух и хладен, с угаснал
поглед те прегръщам.

Море, безкрайно си във своята безбрежност.
С душа да те прегърна искам, в моята безнадеждност.
Чувства мрачни, безутешни мисли, отново да изкъпя
в тебе искам.
Очите уморени, с твоята любов да плискам.
Разтърсващи съмнения във мене, моля те
да ги изтриеш.
До дъното на морската си всеобхватност,
раните в сърцето да измиеш.
Преродена, нова искам аз от тебе да си тръгна.
С вяра и надежда към света да се обърна.
Обичам те море, до болка, с цялата си всеотдайност!
Как искам да се слея днес с твоята безкрайност!