Ще се връщам
при теб всеки път.
Закъснявам
след дългата зима.
Но тревите
отдавна са мъртви.
Сам ли си?
Тук е тясно за трима.
По косата ти -
бели пътеки.
Грешни пръсти
зарових във тях.
Вкусих устните -
топли и меки.
И в очите ти
нежно се спрях.
Там прочетох
писмото без думи.
Ти си писал
във всяка сълза.
А ръцете ти,
лятно учудени,
са ме търсили
в мириса на трева.