автор: estir

музика

Добрите великани си отиват тихо.
След тях се правят много малки крачки.
Делфините тогава плачат истински,
а мъката по тях е като магма.
След тях скалите млъкват от покруса,
Реките потъмняват в дълги мисли,
А ягодите нямат вкус на устните,
В който се зараждат ярки приказки
Добрите великани.... Тош къде си,
Не вярвам в талъсъми, че те няма
И как да я забравя тази нежност
Блестяща от очите ти за двама ни.

Разлиства се в двора млада круша,
Любимата ти... утре ще я стрижа
Ужасни чудесата ми се случиха,
Дори в това, че мъничко те имах....

Обичам те, за Бога! Знаци имам..
Душата си да хвърля в тази вечност,
Че близостта се връща в свойто минало
И после се прелива нещо следващо.
В нещо великанско, като тебе
Пази ми трон на цъфналата круша,
Катеря се и плача и треперя,
Раздрусана от всяко наше случване.