Станах рано отзарана,
чудех се от де да я подхвана
и над чашата кафе
дълго мислих ….откъде?!
Първо ,викам си ,ще сложа леща,
че да няма кофти среща
Кат си дойде в седем гладен ,
благоверния да е наяден.
После почнах да се мотивирам,
бързичко прането да изпирам ,
щото нали сме едни… „богати”
имаме по чифт закърпени чорапи.
Но от размисъла сложен
ме събуди звън - тревожен…
Моята колежка имала проблем,
трябвало да сподели със мен
И нали съм изявена самарянка
хукнах да спасявам кака Янка.
После се обади кръстницата Краси
искала да се оплаче от мъжа си.
Хайде, тичам и към тях
иначе ще имам грях.
Тъкмо да се прибера,
Мими ми се изрева.
Сбъркала фризьорката боята,
почерняла и главата.
Бягам да оправим грешката
и съвсем забравих лещата,
а чорапите горките,
още киснат неизтрити.
На сладки приказки и
с хорски „грижи”
май денят ще се изниже,
пак с пържени яйца
ще гощавам мъж,…деца.
Е,такава съм …какво да правя?
Няма за кога да се поправям.
Не мога да избягам от своята природа,
все да тичам в полза на народа!
Дано ме нявга оценят,
пък може и медал да ми дадат…
щото иначе съм оправна жена,
нищо ,че не смогвам вкъщи да се прибера!
„Очи за себе си” 2010