автор: orel

На Източните Чехи в лесовете
с наслада вдишвам утринна омара -
на птичи хор със гласовете
звучи във мене притча стара.

За рицаря със златна броня
и модроока самодива,
разстлала пред копитата на коня
пътека от коси свенливо.

Към замъци със кули непристъпни,
сред ек стоманен,конски тропот,
хуситската вълна настъпва
сред люта бран и стонове предсмъртни.

На Източна Бохемия в гората
безшумно бродя по килима
от мъх зелен и сред цветята
мечтая си за моята любима.