автор: Galatea

В дъждовният и мрачен ден,
заспиваш тихо покрусен.
Сънят отваря някаква врата
и ето ти си в приказна страна.

Планинска местност вече те зове,
да идеш там да търсиш плодове,
но няма никой само тишина,
събираш в шепи капчици роса.

И ручейчета пеят в самота,
и птички махат весело с крила.
Събуждаш се облян от светлина,
щастливо чакаш своята съдба.