* * *
В този свят понякога така жесток, когато пътищата се разделят
и сълзите вече не са от любов, и потъва тишината в безверие,
когато с болка ден и нощ се сливат, и тъмното е кладенец бездънен,
от нищото мисли светли изплуват и в бяло обличат мига изстрадан.
Нечии топли ръце в душата ни слова за възкресение изписват,
с милувката си нежна нечии очи раните ни с прах звезден посипват
и тогава…в онова докосване до вечността така безкрайно тъжно
земните ни пътища с неземните отново среща времето безплътно.
МУЗИКА > Nere herriko neskatxa maite - Benito Lertxundi