автор: lita

Детето ги веднъж попита:
" Може ли и аз, този път? "

Бащата тъжен, а майката свита
заклеха се да издържат

на безброй мъки всевъзможни,
но детското сърце да стоплят.
А не бяха никак те заможни -
едвам успяваха да смогват.

Но щяха много да се трудят,
неуморно, честно, упорито
и заради детето да се будят,
кога е небе в тъма обвито.

Така и сториха, успяха
достатъчно пари да съберат
и усмивка блага, плаха
в живота детски да внесат.

Детето пратиха за ден
на екскурзия с класа. Да види.
Различен да има спомен
от къща пазна и без керемиди....

И отиде то, но "Такса -
каза му - моля вий платете."
Децата на обивките със вакса
преминаха.
А то стоеше...

Внезапно детските очи
напълниха се със сълзи.
Поредната в живота гадост!

О, недоизживяна радост!!!....