автор: nellnokia

Когато жените престанат да бъдат жени,
а хищници стръвни – разкъсват на части живота,
по-зли от мъже и от дявола още по-зли,
на работа, вкъщи, а после дори и в леглото.

Когато жените превръщат се в други жени
и с мускули стегнати крачат – същински войници,
и светят им кожите, лъскави в дим, сред лъжи,
и вместо да плачат – те гледат с очи на змеици.

Навярно тогава, до гуша съвсем отеснял,
животът кошмарно притиснал е шепата време
и сам като змей разрушава света полудял...
Навярно Танатос е знакът за всички промени.

Тогава мъжът става някак несвойски добър,
той сваля звезди и чертае различни пътеки,
а после се моли на стария женски олтар,
забравил, че Бог е единствен за всички човеци.

И чака напролет да никнат филиз след филиз,
жената-змеица в гнездото си щом се завръща,
без капка преструвка, забравила всеки каприз -
тя тайно във себе си вечно в живот се превръща.

Тогава жените за малко са още жени,
все още разпалват огньове, слънца във очите...
Нали не забравяш, че който дърво посади
не може със брадва да среже до корена дните.