автор: Manuelitta_Calle

Броя часовете, въздишки пилея,
потъвам във делника сив...
Залъгвам се някак, че дишам, живея,
скалъпвам сценарий грижлив.

Нехайно забравям, че времето бяга,
тъй както избягах от теб...
Че крехката младост за полет се стяга,
а няма криле и билет.

Забравям, че ти си илюзия смешна-
за страст и велика любов...
А аз обещах си да бъда безгрешна
във порив смирен и суров.

Откършено цвете след тебе оставам,
Единствен, Вселенски красив...
Не плача, не искам, дори и не страдам.
Рисувай ме в скучен мотив!