автор: meiia

Връхлитат сладости, от захарин.
И щастието ни до гроб се жени.
Отваря с трепет шарения скрин
за старите дантелени премени.
Навънка духа, сърди се светът
с размаха на свободните стихии.
А пред очите им илюзии растат
и стрелят по душите, на пусия.
Но ще е сватба, както е редът!
Облечена е в светло тъмнината.
И в праведност облечен е грехът.
Картина твърде земна и позната.
Надява щастието пищен жартиер,
за който чакат нечестиви длани.
С красив и тъй възбуждащ маниер
събличат чистотата и я скланят
да се смири с живота си в залог
на някаква недорисувана химера.
Къде е бащинският жест на Бог,
когато търсим, а не го не намерим
в мечтите ни, превили вече гръб,
и в щастие до болка омърсено?!
Уж сватба е, а ни гощава скръб.
Сватовници. Дано ни е простено.