Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Тази история се случи много отдавна, но както птиците прелитат морета да се върнат у дома, така и тя се върна да ме стопли и докаже, че Любовта е най-сладката вересия, която Господ дава на хората. Бях малък, когато си отиде дядо Аристиди. Живееха в малка къща в стария Несебър с красивата баба Лила, на тиха уличка, а съседите бяха гърци. Когато ходехме с мама на гости там, рядко разбирах какво бъбрят, защо ме поглеждат така възхитено, пощипват по бузите и черпят с лакомства.
Дядо се занимаваше с търговия, често отсъстваше от дома, а когато се връщаше, понякога вдигаше такива скандали, че се чуваше до лодките на брега. Не знаех дали е добър или не. Майка ми не го обичаше. На семейни събирания гледах да бъда до леля Спасия. Третата от четирите дъщери на Аристиди носеше красотата на баба Лила и бе нежна като пролетна светлина. Винаги ми донасяше вкусни сладкиши и разказваше интересни приказки. Змаро, най-голямата, и Зоя, най-малката, сякаш ревнуваха. Опитваха се да ме прикоткат към тях, но аз се лепвах като марка към моята леля Спасия, щом я зърнех.
-Аристиди!- недоволно казваха те и аз се чудех защо говорят така.
На външен вид не приличах на него. Висок и слаб като чироз, той имаше бяла къдрава коса и остър, леко гърбав нос. Обичаше да пее и винаги се прибираше с песен. Баба Лила го чакаше на вратата и допяваше последния куплет с него, макар и фалшиво. После се прегръщаха и влизаха в двора като влюбени.
От майка си знаех, че е лош търговец.
-Търговецът не трябва да има душа – заявяваше някак сърдито тя. – На тоз вересия, на онзи, накрая ще остане голтак. Като Спасия!
Гледах я и не проумявах защо търговецът не трябва да има душа. Защо Спасия не е добра? Никой не ме галеше с приказки, както тя. И никой от мъжете не се държеше с мен както дядо.
-Мъжът трябва да може да говори без думи – заявяваше Аристиди и разперваше ръце.
Слагаше ме срещу него и запяваше особена песен, от която различавах само „Мавро матхя”. Пееше и танцуваше, давайки ми знаци да правя като него. Разпервах ръце и повтарях колкото мога движенията. Най-често след няколко минути майка ми ме дръпваше недоволна и с това обучението ми в говоренето без думи приключваше.
- Вместо да учиш детето на глупости, да беше си събрал вересиите - повтаряше неизменно тя. – Свиваме се в гарсониера под наем, а ти раздаваш пари на кретени. Ако събереш всичко раздадено, апартамент и гараж ще ни купиш в Бургас.
Дядо спираше, поглеждаше смръщено майка ми и казваше нещо на гръцки през зъби. Тя се врътваше, дръпвайки ме за ръка и си тръгвахме.
Един ден по някакви неясни за мен причини бях оставен у баба Лила сам с любимата си леля Спасия. Тя ми разказваше като приказка живота на дядо Аристиди и баба. Как се „залюбили”, как той после лежал в затвора, а тя го чакала, как един – единствен път заплакал – когато Змаро родила мъртво първото внуче – момче.
-Ти носиш нещо от душата на Аристиди – погали ме нежно тя. – Можеш да обичаш без думи. Това е най-сладката вересия, която ни дава Господ.
Гледах моята хубава леля и си мислех, когато порасна, колко много от моята вересия от Господ ще дам и нея.
Денят изтече между пръстите на светлината и застанахме тримата на портата да чакаме дядо. Съседите седяха на чаша узо под смокините. Морето прибираше лениво косите си, приготвяйки се за сън. Тогава видях дядо в дъното на малката уличка. Бе хванал обувките в ръце и вървеше бавно към нас. Ризата му бе разкопчана и не пееше.
- Загубил е всичко – прошепна Спасия и стисна ръката ми.
Баба Лила застана по средата на улицата и разпери ръце като птица да го прегърне. Тогава зад гърба й леля Спасия запя. Онази същата бавна песен, в която различавах единствено „Мавро матхя”. Дядо пусна обувките и разпери също ръце. Приближи се като птица към баба и с особено красиво движение приклекна до земята, сякаш й се поклони. После стана и се завъртя в кръг. Гледаше я и й говореше с движенията на цялото тяло. Тя повдигна глава и я отметна назад, той направи същото. Като две птици в полет заедно се завъртяха, той с крак чертаеше по мелодията полукръг, а тя го следваше в ритъма на музиката. Съседите пляскаха в такта на песента. Спасия пееше, а Аристиди и Лила танцуваха, сякаш бяха сами на света. Той приклякаше, обръщаше се, а тя го следваше. Разговор на души без думи, танц на обичащи сърца. Усещах ударите на малкото си сърце в гърлото. Осъзнавах, че виждам нещо, което няма да се повтори повече. Исках да разперя ръце като дядо, но Спасия ме спря. Сега разбирам защо – танцът на любовта се танцува само от двама.
Песента продължаваше някак по-дълго от обичайното. Събраха се туристи, които пляскаха и свиреха с уста.
Дядо приклекна на един крак, после докосна земята с извити като дъга ръце назад няколко пъти. Баба Лила се поклащаше като красива ладия пред него и го гледаше усмихната, а очите й бяха пълни със сълзи.
Накрая двамата в такт с музиката постепенно приклекнаха до земята, преплели крака прегърнати.
Туристите ръкопляскаха, съседите мълчаха.
- Искам от Господ мъж, който така да танцува за мен – прошепна толкова тихо Спасия, че едва я чух.
Тогава осъзнах защо още не бе омъжена и дава своята вересия от обич на мен.
Много години потънаха като лодки в морето. А аз като Спасия още търся онази Душа, с която си струва да изтанцувам без думи своята вересия от Господ
Публикувано от alfa_c на 27.03.2011 @ 21:03:05
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 99449 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Вересия от Господ" | Вход | 20 коментара (41 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Вересия от Господ от LATINKA-ZLATNA на 30.12.2014 @ 22:30:57 (Профил | Изпрати бележка) | "Любовта е най-сладката вересия, която Господ дава на хората
................
Можеш да обичаш без думи."
Честито Рождество Христово и весело посрещане на Новата 2015 година, ina_krein! |
Re: Вересия от Господ от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 12.01.2015 @ 17:53:34 (Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/ | Успешна Нова година и на теб, Латинка Златна!:) Да, Любовта наистина е най-сладката вересия от Господ, а за да я върнем, трябва просто... много да обичаме! Поздрави! |
]
Re: Вересия от Господ от kasiana на 09.12.2014 @ 10:39:24 (Профил | Изпрати бележка) | Душа се иска да танцуваш с обич,
душа се иска да напишеш вълнуващ разказ
за танца на Любовта!!!!!
Аплодисменти, мила Ина!!!
----------------------------------------------
Когато си публикувала разказа , 27.03.2011,
аз се молех в болницата в Русе
Господ да спаси душата на мама...
И Слава Богу,Той ме чу и сега тя
препрочита твоята великолепна книга
"Къщата с петуниите"
Сърдечни поздрави, Прекрасна!:)
|
]
Re: Вересия от Господ от sia на 03.04.2011 @ 00:44:33 (Профил | Изпрати бележка) | Отново прочетох с голямо удоволствие!
И да - толкова искам и аз да намеря тази Душа... |
]
Re: Вересия от Господ от suleimo на 16.01.2015 @ 17:48:57 (Профил | Изпрати бележка) | Омагьоса ме този танц!
Въздействаща на всички сетива магия! |
]
Re: Вересия от Господ от Narwal на 08.12.2014 @ 22:07:51 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасна си! Искам само да ти кажа, е песента се казва "Мавроматя" - μαυρομάτια - ще рече "Черноока". Гарантирам за верността на превода:) А за разказа направо ми напълни душата! Поздравления! |
Re: Вересия от Господ от Narwal на 12.12.2014 @ 18:52:53 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасна си! Искам само да ти кажа, е песента се казва "Мавроматя" - μαυρομάτια - ще рече "Черноока". Гарантирам за верността на превода:) А за разказа направо ми напълни душата! Поздравления! |
]
Re: Вересия от Господ от kalin8 (b.kalinov578@abv.bg) на 28.03.2011 @ 19:20:49 (Профил | Изпрати бележка) http://kalin8.blog.bg/ | Черни са очите ти...
Като нощта,
разсипала се
над Пирея...
Благодаря ти, Ина, за прекрасния разказ!
С голямо удоволствие прочетох!
Б. |
]
Re: Вересия от Господ от kalin8 (b.kalinov578@abv.bg) на 29.03.2011 @ 19:16:30 (Профил | Изпрати бележка) http://kalin8.blog.bg/ | Думите, които твоята героиня единственно разпознава, означават точно това- черни очи. Сигурен съм, че има такава песен! Аз просто импровизирах...
Б. |
]
Re: Вересия от Господ от ASTERI на 28.03.2011 @ 11:08:23 (Профил | Изпрати бележка) | Добро утро, Ина!
Пак– поздрави! |
]
Re: Вересия от Господ от verysmallanimal на 28.03.2011 @ 09:54:42 (Профил | Изпрати бележка) | Разкошно е! С толкова обич и мъдрост...Поздрав! |
]
Re: Вересия от Господ от Markoni55 на 28.03.2011 @ 00:44:31 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се че прочетох този текст. Много аромат има в него! поздрави! |
]
Re: Вересия от Господ от zebaitel на 27.03.2011 @ 23:38:04 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесен разказ, Ина! Благодаря ти за удоволствието! Има хора-птици, има любов, душа има този разказ! Моите почитания! |
]
Re: Вересия от Господ от ASTERI на 27.03.2011 @ 22:28:58 (Профил | Изпрати бележка) | Та мавра матха су...
Ех, Ина.... За да нарисуваш този танц, толкова истински, значи духът ти се е слял с него! Магия е целият разказ! Браво, ТИ!
Поздрави! |
Re: Вересия от Господ от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 27.03.2011 @ 23:16:54 (Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/ | Много благодаря! Порази ме един танц, който гледах наскоро. А после ми разказаха една обикновена история и така се събраха в едно.
Поздрави! |
]
Re: Вересия от Господ от anonimapokrifoff на 27.03.2011 @ 22:19:21 (Профил | Изпрати бележка) | Браво, Ина Крейн, прекрасен разказ! Прекрасен! |
]
Re: Вересия от Господ от Omaia на 27.03.2011 @ 22:14:15 (Профил | Изпрати бележка) | "Можеш да обичаш без думи. Това е най-сладката вересия, която ни дава Господ."
"Много години потънаха като лодки в морето. А аз като Спасия още търся онази Душа, с която си струва да изтанцувам без думи своята вересия от Господ. "
!!!
Браво!
Днес темата за гръцките корени и танци ми е някак си по- близка. :)
Разказът ти ме поведе в идилични и "потънали" времена и много ми хареса.
Поздрави, Ина! :)
|
Re: Вересия от Господ от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 27.03.2011 @ 23:21:54 (Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/ | Благодаря за начина, по който си усетила текста!
Наблюдавах скоро един гръцки танц Зеймпекико, който по принцип се танцува само от мъже, но в случая участваше и жена и беше някаква магия. Радвам се, че съм успяла да предам поне част от неговата магия!
Поздрави! |
]
Re: Вересия от Господ от vladun (valdividenov@abv.bg) на 27.03.2011 @ 22:12:00 (Профил | Изпрати бележка) | Невероятно красива проза и поезия, и музика...и любов!
Браво, Ина! |
]
Re: Вересия от Господ от sonnic на 27.03.2011 @ 21:59:35 (Профил | Изпрати бележка) | "Разговор на души без думи, танц на обичащи сърца."
Много силно!!! Поздрави! |
]
Re: Вересия от Господ от alida на 27.03.2011 @ 21:45:34 (Профил | Изпрати бележка) | Изтръпнах от тая твоя приказка за Господнята вересия.
Някои са благословени и я намират...
А, дано ти се случи и на теб! |
]
Re: Вересия от Господ от sineva на 18.05.2011 @ 15:42:54 (Профил | Изпрати бележка) | Толкова много харесах?!
,,Може да обичаш без думи,,.
Това е!
Според мен е и част от същността на живота.
Прегръщам те, Инче!:) |
]
Re: Вересия от Господ от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 11.09.2011 @ 22:56:19 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за Удоволствието!Наслада за душата е този разказ!
Такава хармония рядко се среща!
Поздрави! |
]
| |