автор: ch

Ти отново разстилаш по мен с топлина любовта ни
и разпалваш вулкани от нежност във мойте очи.
И с морето от чувства дълбоко, дълбоко в съня ми
ти нахлуваш без милост и заливаш сърцето с мечти.

Аз отново съм мрак – и по твоята кожа изтичам
недокоснат с дъжда от сълзите на твойто лице
не усетил в ума си – прекрасния поглед на птиче
да превръща в желания – устните ти от кадифе.

Недокоснати с дъх – и чертите ти в мен се стопяват
напоили до дъно душата ми - с жива вода
и последните мисли – край теб от любов се предават
на красива магия – наречена просто жена...