Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Black_crowned_night
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14152

Онлайн са:
Анонимни: 561
ХуЛитери: 5
Всичко: 566

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: p12a28n
:: Marisiema
:: Icy
:: rajsun

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДушата й срича пристанища
раздел: Поезия
автор: theheart_ofthefire

Умори се. Откога все зачева море.
А душата й срича пристанище.
Проговориха рибите. Даже и те.
Само той пак мълчи. И споделя с лулата си.

Умори се до лудост. Да е тази жена,
дето става на вятър, щом платната са тихи.
Тя е просто прекрасна. И проклина нощта.
Той с раздърпана риза. Ще се люби с вълните.

Умори се до смърт. А смъртта все не идва.
Този мрак е за вино. Не да прави морета.
Стигат кръв и сълзи. И разголена истина.
И да пие на екс. И да вижда небета.

Ще осъмне различна. И ще бъде бъде Жена.
Ще му стори море. Но солта ще си вземе.
Той ще мрази вълните. Ще разкъсва платна.
И ще дави моретата в себе си...

"Устите им пресъхваха от вицове
и давеха моретата във себе си."
Павлина Йосева


Публикувано от alfa_c на 24.03.2011 @ 12:33:05 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   theheart_ofthefire

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.05.2024 год. / 15:22:05 часа

добави твой текст
"Душата й срича пристанища" | Вход | 12 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Душата й срича пристанища
от nellnokia на 01.04.2011 @ 16:30:55
(Профил | Изпрати бележка)
Честита награда, Рени!

Умори се.. да зачева морета, а душата му срича пристанища!


Re: Душата й срича пристанища
от katbalu на 31.03.2011 @ 17:43:14
(Профил | Изпрати бележка)
"Ще му стори море. Но солта ще си вземе"
хей, солено, стихийно момиче, прекрасно си, като бисерчета излитат от теб стиховете...
Радвам ти се!


Re: Душата й срича пристанища
от barona_36 (dendi38abv.bg) на 28.03.2011 @ 11:39:55
(Профил | Изпрати бележка)
Заливаш ни като 9-метрова вълна, Рени. Ив


Re: Душата й срича пристанища
от karmelitass на 24.03.2011 @ 12:45:10
(Профил | Изпрати бележка)
Очевидно си си харесала Пинче. (И аз я харесвам) Преди време обаче мен ме съветваха да не накъсвам така стиха... (" Понякога е оправдано, но понякога не и... накъсва", ми казаха и ритъма малко отива в... "дерето"... Идеята като такава, обаче, си е хубава.

Привет :)


Re: Душата й срича пристанища
от ATOM на 24.03.2011 @ 13:07:46
(Профил | Изпрати бележка)
не всички кораби са спасителни


Re: Душата й срича пристанища
от ASTERI на 24.03.2011 @ 13:35:32
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави!


Re: Душата й срича пристанища
от Pobeditel на 24.03.2011 @ 16:03:24
(Профил | Изпрати бележка)
Пред тези твои поетични вълни не може да се мълчи. Рени, колко прекрасна душа трябва да имаш за да създаваш такава поезия?
Поздравявам те! :)


Re: Душата й срича пристанища
от mariq-desislava на 24.03.2011 @ 17:52:09
(Профил | Изпрати бележка)
Позволи ми да ти подаря това стихотворение на Христо Фотев, защото не мога да разчленя никакъв свестен коментар след твоя текст:

Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.

И толкова далечно - като теб.


Re: Душата й срича пристанища
от Omaia на 27.03.2011 @ 15:34:38
(Профил | Изпрати бележка)
Като копнежен танц по непостижимото е.
Изключителна образност. Браво!


Re: Душата й срича пристанища
от verysmallanimal на 18.05.2011 @ 15:31:43
(Профил | Изпрати бележка)
Силно и красиво. Поздрав!


Re: Душата й срича пристанища
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 19.05.2011 @ 09:31:53
(Профил | Изпрати бележка)
Ама как съм го пропуснал това малко *съкровище*?!?...

Е-е-е-е , това море, което зачеваш, ще е твое и само твое!... :)
За завиждане си е!!! :) , :)
Но е Мноооооооооогоооооо Хубавооооооооооо!!!!!!! :) , :) , :)

;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))



Re: Душата й срича пристанища
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 19.05.2011 @ 09:59:41
(Профил | Изпрати бележка)
Б Р А В И С И М О!!!!!!!!!!
Честита награда, момиче, изтъкано от поезия!!!