Аз съм призрачен шепот в тъмата,
аз съм образ кошмарен в съня.
Аз съм чувство тревожно в душата,
аз съм болка, деряща гръдта.
И мираж съм измамен в пустиня,
облак черен, закриващ луната,
вълчи вой в полунощ посред зима,
гръм небесен, разтърсващ земята.
Аз съм скритата в теб половина -
гневна, мрачна, рушаща и дива.
Нямам нито лице, нито име,
ала вечно във теб ще съм жива.