автор: Alt

Имало една майка. Имала син. Живеели тихо, скромно... и бедно.
Синът бил дете. После юноша. Горе-долу, тогава започнали проблемите. Бягал от училище. Послъгвал. И все дъвчел дъвка.

Майката плачела. Тайно. Молела го. Той обещавал. Или казвал, че всичко ще бъде наред. Но не било. Иначе защо ще звънят полицаи.
Юношата станал младеж. Започнал работа. Вече не закъснявал. Майката се успокоила. Доколкото майките са способни на това. Купил й карта за градския транспорт. И голям пакет кафе.
Една нощ телефонът издрънчал.
- В "Пирогов"! В "Пирогов"! В "Пирогов"! - повтаряла старицата, тичайки в ужас. Можела да вземе такси, но нещо й подсказвало, че скътаните 10 лв. ще й трябват. Пристигнала. Видяла човек с бяла престилка.
- Моля ви! Моля ви! Спасете го... Той е добро момче... Моля ви! Санитарят прибрал парите. Знаел, че става дума за неизлечимото. Но обещал.
По-късно имала среща с двама мъже. Понесла я. Защото била в шок. Говорели лошо за сина й. След това се качили на бял опел. От онези, на които незаслужено и сервилно отстъпваме предимството си на пътя. И заминали.
Накрая дошъл Павианът. Казал й, че е приятел на сина й. Набутал й 500 лв. Тя не разбрала. Нито тогава. Нито после. Казала му, че той е убил момчето й. Макар и да не било точно така, не отрекъл. Бил мълчалив Павиан.
Почти безчувствена я отвел в дома й. И никога повече не се върнал.

Тя легнала с желание да умре. Но не успяла. Защото България не може да умре. Или поне така ми се иска. Но доброто в младите хора, може. Както и стана. И както става. Неформалната икономика е обвита в загадъчност. В богатство. И в лоша слава. Общува с нас посредством павианите си. Лекуващия лекар го няма. Не си правете прибързани изводи от това. Всъщност, както си решите.
За санитаря всичко е ясно. За опела също.