Още няма птички във клоните.
И набъбнали бързащи пъпки.
Не разтворили още балконите
не дочуваме нечии стъпки.
Още свити сърцата треперят
и си спомнят тъй-дългата зима.
Дето в студ и в сняг все измерваха
колко къси дни още ще има.
Но е тихо и кротко днес вън.
Малко слънце на чистото синьо небе.
И за пръв път тая година май не на сън,
се усеща, че пролет е. Пролет е.