Ти не си вярвала...
Аз не съм знаел...
В тъмното скитал съм седем живота,
в погледа твой да потъна – до сляпо
и да прогледна - с вода синеока...
Ти ме очакваше...
Аз те дочаках...
Времето припевно сбъдваше песен.
Гроздето в спомени тръпна, налято...
Пролет презря от целувки - до есен.
Ти не потърси път...
Аз не потърсих...
Тръгнахме щастие прашно да дирим...
Минаха дни – замечтани куплети...
Още в очите ти всичко намирам!