автор: perko

Малко след завоя натиснах газта. Мощното Porsche Cayenne само за секунди премина сто и шестдесетте. Обичам високите скорости, особено когато се прибирам от този въшкарник .
Ненавиждам го. Преместиха ме в Калотина преди две години, редови митничар на лентата. Стана издънка - трима от нашите ги уволниха, а мен и Дъртия ме пратиха на това шибано място. За назидание. Едва дочаквам да свърши смяната за да препусна към София. Прав е Дъртия, дето казва: „Стояне, Стояне като те гледам как всяка сутрин хвърчиш към Калотина и как всяка вечер шпориш горкото Порше към Бояна, да знаеш, че нито имаш хубава работа, нито приятен дом.” А, бе така е, но пък пада по някоя друга стотачка дневно, колкото за пред хората. На Аерогарата беше друго Ходил съм си в къши и с 10000, че и с 15000. Долари, не лева. Така е то в нашата професия – не всички строители на социализма дочакват капитализма. Някъде бях чел, че за да можеш много да откраднеш, трябва да си създадеш най напред репутацията на честен човек. След това е лесно. Това, обаче важи само за политиците. При нас не е така, при нас влизаш и почваш.И каквото и лошо да си мисли този тъп народ за митничарите, ние си мислим за него още по-гадно.
Не мога да си представя как някои шушлеци спестяват по петдесетачка всеки месец. Така за двадесет години току виж си натрупал десет хилядарки. Ебати, даже не мога да си го представя. Сигурно в това ненормално време всеки нормален човек е ненормален, само затова, че е нормален. Но какво е нормален човек без пари. Нула. Да, бедността не е порок, но това е единственото, което може да се каже в нейна полза. А парите са най-важното нещо в този шибан живот. Ех, разбира се има и други важни неща в него, но тях без пари пък не можеш да ги купиш. Лошото е това, че те проклетите винаги се стремят към нула. Стрелката на Поршето ми, обаче се стреми към двеста и се кефя. От някакъв Опел край пътя изскача панически полицай с палка, но виждайки познатата кола конфузно се връща обратно. Абе, и тяхната не е лесна. Ей-на утре е Коледа, а те кибичат тука… За пари естествено, за какво друго. Ако някой ви каже, че ченгетата са за да ви защищават от престъпници и да решават вашите проблеми, а не собствените си, то или той не живее в тази страна, или му кажете незабавно да се прегледа при психиатър. Между впрочем в нашата мила родина са създадени такива условия, при които могат да живеят добре само тия, за които плаче или затвора или лудницата. И ви
казвам напълно убедено, че ако хванеш не само нас, митничарите, ами
произволно когото и да е и го пъхнеш в затвора, някъде дълбоко в душата си той ще знае за какво. Ето защо в страната, в която живеят преимуществено крадци и глупаци и правителствата ни са такива - съответстващи. Не, не мислете, че съм против властта. Нямам по принцип нищо против коя да е власт. Дето вика Дъртия, на мене не ми харесва Слънчевата система като цяло.
Страхотна кола! За седемнадесет минути ме докара до Метро. Сега ми се налага да си дигна задника от Поршето и да вляза в този мравуняк. Не обичам хич да пазарувам. Аз съм единак. Вече четиринадесета година живея сам. Мария, жена ми ме напусна, когато малкия беше на шест месеца. Развеждахме се дълго. Така е то, бракът ни създава комфорт за чукане, но пък разводите ни осигуряват възможности за преебаване. Тя се опита, но не успя. Сега сме в добри отношения. Давам и пари – поне това имам в изобилие.
Ама толкова народ в този шибан магазин! Вярно, утре е Коледа все пак.Мразя големите супермаркети. На касите минимум по двадесет човека опашка. Ако не беше празника, за нищо на света не можеш ме накара да се редя на тях. По принцип всяка вечер се храня по ресторанти. Сменям ги често, за да не прави впечатление. Утре, обаче съм поканил в къщи две великолепни създания. Открих ги в Син Сити миналия петък. Заради тях си струва да почакам половин час в този хипермаркет.В къщи в Бояна по принцип винаги има в изобилие марков алкохол и мезета, но ми трябва нещо празнично.
Вземам една количка и за десетина минути нахвърлям в нея всякакви вкуснотии. Сега трябва да запазя самообладание на касите. Заставам на една от тях. Докато нареждам продуктите на лентата погледът ми фиксира на съседната опашка страхотно русо парче. Следя я с поглед минута, две. Струва ми се, че съм я виждал някъде. Най- вероятно в някоя от безразвратно загубените вечери в някой нощен клуб. Блондинката най-сетне усеща погледа ми върху себе си и вдига глава. Тя се вглежда в мен все едно, че трудно ме вижда и и след секунда-две на лицето и цъфва усмивка и даже ми махва приятелски с ръка. Ми да бе! Как не се сетих? Това е онази стриптизьорка, която Дъртия и Стани ми подариха миналата
година на рождения ми ден. Докараха заедно с нея и още две други… Ами да! И после аз чуках тази русатау нас на билярдната маса, докато едната от двете и приятелки ме шибаше по гърба с някакъв кожен бич, а след това се
опита да пъхне в задника ми празна бутилка от шампанско и аз я ударих през носа. Кръвта и шурна върху белия килим под билярда и после Дъртия ми бе сърдит цяла неделя, защото се оказа, че това са негови хора.
Нареждам покупките в количката и си мисля, че няма да е зле да взема русата тази вечер с мен в Бояна. Отдавна съм свикнал с мисълта, че ако ти се отдава възможността да изчукаш някоя дама и ти не го направиш, след това и всеки ден да чукаш, все ще те е яд, че ще е с една по-малко. Между впрочем русата също излиза от магазина, догонвам я, тя се обръща и с чаровна усмивка ме пита:”Сетихте ли се коя съм най-сетне?” Предизвикателно, типично курвенски. Но на мен не ми минават такива и затова буквално я разстрелвам:”Вие сте онази очарователна стриптизьорка, която Дъртия ми подари миналата година и след това се чукахме на билярдната маса…” „Не, не не! – прекъсва ме тя и лицето и застива в неописуем ужас. Ах, моля ви престанете!. Аз съм просто учителката по математика на вашият Венци!”
След това вдига сърдито брадичка и като издекламирва троснато „Хубави празници!” се юрка с количката към изхода. Аз стоя няколко мига като препариран, после тегля една звучна безадресна псувня, така, че продавачката на вестници ме изглежда поразена и тиквам скърцащата количка към Поршето. Вляво от мен сияе празнична София.
Коледа както винаги започва от тази нощ.