автор: orel

Къде си,Паисий,
учителю наш -
народу ни слисан
да вдъхнеш кураж.

Роден в България
и тука израсъл -
не съм в Татария
скотовете пасъл.

С културата древна
на древен народ
ми иде да ревна
за този период.

На Радки-пиратки
и куп простотии,
на борчески хватки,
червени магии.

Комшии,съседи
във време недавно
трепереха бледи
пред племето славно.

Днес гледат с насмешка
от своите палати
как в скъсани дрешки
берем им домати.

Векове безпросветни,
франки рогати -
безмълвни в ответ
на писмовност богата.

Зад Дунава свити
с поклони приемат
българска свита
с мощ несравнена.

Същите днеска -
същински месии,
очакваме в треска
с празни тепсии.

Просяци малки
без капка достойнство,
отломъци жалки
от храброто войнство.

Ръцете протегнати
нека изсъхнат!
Стрелите натегнати
нека настръхнат!

В труд и във бран
пак да бъдем велики!
Не плащаме дан
отсега и на никой!

Съдбата си трудна
в ръцете да вземем!
Към бъдното - будни,
сами да поемем!