автор: ivliter

Между деня и нощта съм изправен на хълма висок. И виждам как спорят за моето топло приятелство светлината и сянката. Търсят от мене подкрепа, търсят ръцете ми. Но е вечер сега и няма шанс светлината.
Ще си тръгне от мен уморена, в тишината на поредното лунно зачатие. Помръкват притихнали стръмните хълмове, отправили взор към съня. Хълм с хълма разговарят и по първи звезди си изпращат красивите нощни послания.
Към мен, по ронливия сипей на времето, се спуска нощта. Виждам в ръката и топла да трепка перцето вълшебно на желания сън. На деня са пожънати златните ниви и са обрани ароматните плодове сред тревите дъхтящи на лятото.
Идва час в който сам ще се спусна в дълбоките пластове на тишината в омайната нощ, нощ на влюбени славеи, на въздишки, на копнеж по далечни звезди и по блянове нови. Как ми се иска да легна в тревата, да прегърна щурците и сам с песента им, да посрещна спокойно съня.
Идва нощта – няма смях, няма звук, ни следа. Всичко спи в тишината вековна. Само ехо събудено от тънкия писък на сова ме търси сред сенките плътни с най-ярката своя вечерница в длан!...