автор: hesperus

Съжалявам, че срещна мене и болката!
Аз не моля, не питам - само съм бреме.
Тежа от самотност и знаеш ли колко
луни ще пропуснеш от мойто неверие?
И хиляда отровни бодли ще изтръгваш -
като въглен ще паря, а ти ще болиш.
Със пепел и рани отново ще тръгна -
не с теб...срещу теб! Не се ли боиш?
Все още е рано да прогледнат зениците.
Трябва им зима - да преспят под снега,
после и пролет - под крилата на птиците,
живина от борОвете и цвета на нощта.
Трябва възкръсване - почти като бедствие
и капка по капка думи да вписват.
Трябва им връщане - някъде в детството
при Малкият Принц, Мечо Пух и Алиса.
По-добре бягай! Дали ще сме двама,
вкопчени в някакви глухи надежди,
дали ще се срещнем или само оставаме
в двата края на пътя...Там някой нарежда!