Притиснал във душата си небето,
той крачи сам - през облаци и дим,
на храма Божи не съзрял кубето
и не дочул божествения химн...
Не спира, мълчешком върви, додето,
изтрил гротескния бохемски грим,
на птица във окото спре сърцето -
последният изгубен пилигрим.