автор: vicont

Ти кой си? Моят личен дявол в мене?
Май пъпната ми връв си гризал в ада!
Как искаш ? Да се влача на колене?
Виж, твойто его с мене ще пострада.

В кръвта ми вля сладникава отрова,
дворци ми обеща с високи кули.
Душата си ти дадох... чисто нова,
а с гняв я разпиля и в потрес хули.

Не искам да си клетка от плътта ми,
не искам в моя мозък да се ровиш.
Иди си сатана... викни смъртта ми.
Спри, моята душа недей да тровиш!

Върни ми онзи свитък, няма сила!
Аз договор не искам да подписвам,
че в пъкъла с душата ми прогнила,
започвам вече много да се вкисвам.

Иди си, Сатана, ще стане страшно,
в горещата ми кръв гневът ще кипне.
Сърцето ми във паяжина- прашно,
копнее в смъртна хватка да те пипне.

Носи си в ада мръсните похвати.
Не искам твойте пъклени съвети.
Човешките ми ценности разклати,
умрях приживе, дяволе проклети!