автор: pijama

Какво да сравня
с усещането за свобода,
което е толкова пълно и плътно?
Не е от лекарства,
или заради хора
или илюзии,
фантазии
или мозъчна травма.

Нито животът назад
го е отключил с
вълшебен ключ.
Събитята си се точат
в индианска нишка
и не се интересуват
от нас...

Не го предизвиква,
не го подтиска,
не го засилва
нищо.

Нито самотата,
нито споделеността.

Стои си там вътре.
Разхожда се там навън.
После си тръгва.
Проследявам го.

Не си взимам сбогом,
когато се отдалечава.
Не го чакам да се върне.

Ние с него можем да се здрависваме
и въпреки, че е много по-старо от мен,
то не се прави на по-голямо,
или по... синьо например
(никакви такива)

Но когато сме заедно
то знае, че аз съм
четката, а то боите.
(И други всякакви сравнения)
Или нещо подобно

А аз знам, че и на двамата
не ни пука.
Нямаме време да се гледаме
отстрани,
и да се правим на ефектно отлитащи души,
правещи кръгове над напуснати тела.