автор: iskraveselinova

Не ми пука какво си мислите-
Не сте ми ни хляба,ни ножа…
Късайте се на две,ако искате,
Аз съм си дебелокожа.

Не ми пука какво си шепнете
И как ме „редите” във мрака.
А щом се обърна-ще трепнете
И ще се правите,че някой ви чака.

Хора-нищожни гъсеници,
Лазите край мене гнусно
И в пепелявите си от злоба зеници
На добри се правите изкусно.

Аз съм сестра на вятъра.
За какво ми е всяка условност?
Презирам безкрайно театъра
На житейската голословност.

Не се мъчете да ме лъжете!
Лъгали са ме и то доста.
Дотам,че почти увисвах
На въже, разлюляно от моста.

Дотам,че изгубих Вярата,Любовта и даже Надеждата.
И сега на какво се крепя?!
Удивено в мене се вглеждате
И търсите тази опора,която още ме движи.

Защото съм удавена от хора
И нечовешки големи грижи.
Защото сама се питам как ли понасям всичко.
И защото ми остана от сърцето вече съвсем мъничко.

Едно късче от болка,
което е моята стряха.
То от света е откъснато
(И мостовете назад изгоряха).

Едно парченце съвсем нищожно
(не си струва и да се говори).
Обаче то ме прави Възможна.
Напук на Долу и Горе…