автор: michi-san

Оставям те
горещоустие
в средата на нектарената нива
да захаросаш ръката ми
цветнонапрашена
нито нощ нито ден
няма време
да продължи
докоснатият от сладости сън
безкрайна е тъмнината
а светлината е вечна
разпукват зениците
а не зората навън
и минавам
минавам през теб
тунелно проходен
влизам в храмове непрогледни
където молитвата
е тихо изплакана
върху сутрешната постеля
всичко след това
се разлива
и реката на благодетелта
която е забравила
бреговете си
мие сърцето разпръснато
на безброй твои отблясъци
позлатили дъното на душата ми