автор: hesperus

Не мога да ти отворя вратата
и да приготвя вечеря за двама.
И няма да преобърна земята -
да открия, че всъщност те нямам.

Бих се преборила, тъй както семето
чернозема пробива за капка роса.
Бих си отрекла живота и времето
във всяка минута - без теб досега.

И ще остана - искрица от огън
да те събуждам със кипнали вени.
Но да изчезна безследно...не мога!
Иначе как би стигнал до мене...