Отмятам ден от календара...
Прозорчето с червена рамка
оставя кротко дата стара
и спира се на нова сянка.
Ден нов - зрънце от броеница,
наречена от някого живот,
перце,отскубнато от райска птица,
стърчащо в зъбите на стар койот.
Ден нов - беззвучно-сив и скучен
като църковен мадригал,
звучащ тържествено-приглушен
сред жриците на плац `Пигал`.
Ден нов - неясен като сянка
на скитник дрипав в бледа нощ,
като такси,висящо на стоянка -
от пътник блуден чакащо за грош.
Ден нов - вървящ по стари стъпки,
прочетен вестник,преживян роман.
Очакване на вечна тръпка
в познат живот - неизживян.