автор: pastirka

Отново пожелах да те сънувам,
четирдесет безсънни нощи, мамо...
аз името ти в унес тих бълнувах,
а идваше тъга при мене само.

Очакване замесвах със надежда
и исках пак да видя силуета,
но някой друг със нас се разпорежда
и плачех, щом застана пред портрета.

В последната си земна нощ душата
спокойствие реши да ми изпрати.
Изплува Непознатият в мъглата
и ме прегърна с две ръце познати.

Почувствах се отново защитена,
разбрах, че съм в прегръдката ти, мамо!
Ти прати знак - от теб благословена,
аз вече знам - ще срещна мъжко рамо!