... На всички безвъзвратно заминаващи.
„Тъмница – денът,
провала – нощта.
Сред пътя – без път...“
Димитър Бояджиев
Угаснаха в мен
небосклоните.
Прекършени са клоните
на сетната надежда
тук.
Остават ми
броени дни.
Ела до мен.
Седни без звук
и прегърни ме.
Не поглеждай!
Да помълчим.
Самотни статуи, безименни –
изваяни
в безкрая.
Иван Бързаков