автор: danigallery

Загубя ли се, търся се в очите ти.
Потъвам бавно. Стигам до сърцето.
Пречистена и жива, там политам -
светът танцува тръпно във ръцете ми.

Ограбят ли ме, в теб се приютявам...
Като дете на рамото ти плача.
Ти с нежна обич караш ме да вярвам,
че в този свят се случват чудесата.

Когато ме боли, пак тебе търся
за глътка сила, дадена без думи.
Виновно доближавам те, на пръсти,
и с поглед те докосвам, мой любими.

Затуй бъди! Теб трябва да те има!
Ти сводът си на моето небе,
светът красив, лъчът в студена зима,
звездите в мрака, моите криле.