автор: kostaki

Вали дъждът над мръсния капчук,
а с тебе пушим наргиле с един мундщук.
Обменяме емоции и дим,
но накъде ли после с тебе ще вървим?

Под капките дъждовни дим се стели,
обгръща с похот дните опустели.
Обгърнати сме от мъгла сияйна,
като във стара-стара приказка омайна.

Но идва миг и всичко се прекършва -
уж същото е, ала нещо свършва.
Разривам въглените с риск да се опаря.
С искри последни наргилето ни догаря...