Не мога да се доверя на Зимата.
На белия й сняг и на леда й,
на думата й твърда, но и остра,
на ласката й в топлата ми шапка…
Не мога да повярвам на виелица!
Макар и да съм черно- бяла!
Не искам вишна гола, прецъфтяла!
Простете ми!
Обичам още Лятото,
дори да бъде само две недели,
дори зад облак да се крие,
дори с тъга очите ми да мие..
Обичам го!
Аз знам-морето ме очаква.
С вълни и нежнен бриз ще ме обвие!