автор: BarzakovIvan

На тези,
„... за които вече
нищо няма
и не е имало.
Нито преди,
нито сега.
За безвъзвратно изгорените...“
„Сега, сега“

Когато в леденото утро
се затвори
пред теб
жестоката врата –
последната –
ела, седни,
съвсем спокоен
на тревата.
Смелост събери!

Сълза,
една едничка
да пророниш.

Не за себе си,
а за света.


Иван Бързаков