автор: RRHand

Ще те взема в синкав пламък,
в дрезгава мъгла, с неземна сила.
Като хвърлен звучен камък
под яростна река, покрила
спазмите на времето,
олекнала от бремето
на бясната стихия клета.
Ще те преследвам в клетки и полета
от измъчена материя.
И с весела истерия
ще плувам в твоите измерения,
ще дишам твоите изменения
ще милвам твоите умотворения,
ти, мост и сянка,
мой унес и прозрение.
във всяка малка ямка
от твоето пространство.
Се крие откровение.