автор: Marta

Подстрекавам сърцето си
всеки ден
сверявам го сутрин по слънцето
да бие
да върви
да не изостава

настройвам го с камертона на дъжда
да помни и тупа с ритъма верен на капките
туп-туп
туп-туп

да извади стрелите
да вирне стрелките

подстрекавам сърцето си всеки ден
да е будно и точно
да измерва пулса на времето
да не забравя
да не спира

подстрекавам сърцето си

дръж се, боецо,
придружавай ме по площадите на дните и нощите
бъди с мен в липсите и разстоянията
в тъгата радостта и
мълчанието


...
Но чуе ли стъпките
побърква се пулсът му
обърква се ритъма
и почва да бърза
и почва да тича
и всичко забравя
спира да си прилича
и става на птиче

* на Свобода