автор: BarzakovIvan

... А там им станало толкова студено, че Снежната кралица
се смилила и замразила сърцата им – да не чувстват студа.

(В памет на Ханс Кристиан Андерсен)

Понякога
се улавям, че чезна
в небеса
светли и топли,
далечни...
И забравям за бездната
и за мъката, воплите.
И летя, и летя,
заедно с песните
през вечността...

Изведнъж се събуждам!

Но пак политам...
Копнея
за младост –
във мислите ни.
За доброта...
Бленувам
за слънце, което се смее.
За теб
и мечтите, които лудуват.
За хора усмихнати –
в радост!
За любов, топлота...

И отново
се стряскам – измръзнал!
В родината.
И във студа.


Иван Бързаков
януари 2011 г.