(На едно малко таралежче-талисманче... )
Топят стъклата ледените ризи,
замръзналите мисли се топят;
душата, като от пашкул излиза
и гледа ококорено света.
А той, светът, през локвите забързан,
дори за миг не мисли да поспре.
Като че изтървал си го отвързан –
търчи напред-назад, като кутре.
И всичко му е страшно любопитно;
и всичко трябва да се проумей...
А то,
на Пролет си мирише. И да литне
душата иска... В полет – да запей!
Бой..Боев, 2011