автор: tomatroev

Истината за тялото Христово

Имаше до гробницата градина. И като се скрихме там през нощта, видяхме, че идват войници. И като отместиха камъка, влязоха двама в гробницата и изнесоха тялото Христово, и отвън с другите го качиха възнак на кон.

И докато го връзваха да не падне, единият попита: "Къде ще го водим?"
А другият отвърна: „До реката има сметище, там ще го хвърлим на кучетата... и до сутринта нищо няма да остане от него!”
И тръгнаха те, тръгнахме след тях скришом и ние.
И като стигнахме реката, видахме ги как хвърлиха тялото и си отидоха.
А ние насякохме клони като направихме носилка от тях, с братята ми Го сложихме на нея.
А покрай реката, на изток извън града, бе нашата гробница. И там бе прахът на баща ми и на неговия баща...И един ден и аз щях да бъда положен там, ала решихме там да бъде Иисус, където никой нямаше да го намери и оскверни.
И като тръгнахме на изток, покрай реката, стигнахме каменната гробница и там поставихме тялото Христово, а по-късно каменоделец изряза знакът му, що значеше на копски език „риба”, за да се знае кой лежи тук.
А другият ден бе събота и не отидохме, а на третия, както е обичая, пак отидох със сестрите ми и като го помазахме с благовония, отдадохме почит, без никой друг да знае.
И чак на петият ден се престраших, и забраден да не ме познаят, тръгнах и намерих другарите си в Галилея, да им разкажа.
И като отидох, заварих там другарите си, а Петър ми рече: „Видяхме Иисуса възкръснал!”
А аз им казах: „Аз пък видях белезите от гвоздеите по ръцете му и раните от
ножа по тялото му... На очите си ли да вярвам или на вас?!”
А Павел ми рече: „ О, Тома, не бъди невярващ, а вярващ!”
И доката говорехме така с тях, влезе и Мария Магдалена и ми рече радостна: „Чудо стана, братко Тома, намерихме гроба празен, беше мъртъв Иисус и възкръсна, и ми се яви в образа на градинаря... И като Го видях, повярвах, казах и на другите и те също Го видяха и повярваха!
И на мнозина други после им се яви тия дни... слава на Бога!”
И мълчах аз, и се чудех що да и река като знаех, че е непразна и чака дете... И сърце ми не даде да и кажа истината, и какво съм правил през тия няколко дена, и къде съм бил, и къде е погребан Иисуса.
А и защо и е тази истина?
Защо и е да я знае?
Не е ли по-важна другата истина, че носи плода Иисусов в утробата си, и като умря Учителя на Голгота, нали пак ще се случи чудото на рождеството и Той ще възкръсне в сина си?
Какво по-голямо чудо от това?
И не беше ли ми казал веднъж сам Иисус: „Жената е най-голямото чудо на този свят!”
И като гледах Мария Магдалена сияйна и щастлива, и жизнена, сякаш Бог се е вселил в нея, разбрах защо.
И исках такава да я запомня, и исках да се помни и Учителя, и всичко, що се случи.
Защото всичко стана така и за да се знае истината, написах аз, недостойният раб божий

Тома Дидимус, наричан още Близнака,

Амин.