автор: yd

Когато сутрин
тръгвам между хората,
откривам, че и техният усмихнат поздрав
застива
в бързината и проблемите
на всяко ДНЕС.

При разговор на маса
се вслушвам в мислите, които
никой не споделя.

Почукам ли на някоя заключена врата
усещам съжалението на човека,
че не е дочакал.

И после плача.