автор: geostal

Рано или късно, всички пътища водят към...обятията на някоя жена!

В крайпътен хан на зимен ден
отбих се гладен, уморен.
Посрещна ме ханджийка млада,
засукана, с усмивка блага:

„Добре дошъл тук за отмора,
спокойно е и няма хора,
сама въртя аз този хан
и всичко точно е по план.
Ще те нахраня с чудни гозби
и вино има за отбрани гости,
ще ти приготвя и постеля,
постой до другата неделя!
Ще ти хареса, тъй да знаеш,
тук има всичко, що желаеш!”
„Ще поостана до зори,
че утре път ще ме мори,
затуй налей ми пълна кана –
червено, гъсто с много пяна,
ще пия аз за теб, за хана,
за гостоприемната покана!”
……………………………..
Сега…не зная как се случи,
от виното ли се получи,
на заранта не тръгнах аз
и някакъв във мене глас
нашепваше:”Постой, постой,
във хана е късметът твой!”
„Банално”-викате навярно
и чувам мнения полярни,
днес в хана вече сме петима –
ний двамата и трима сина.
Не ща да правя тук реклама,
ала:”Крайпътен хан При/мама/”
предлага всичко – чудни гозби
и вино за отбрани гости…